секции: Варна   София   Русе   Ловеч   Бургас   Северна Америка Виетнам
АЛЕЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ
Алеята на преподавателя е създадена по случай 125-та годишнина на Морско училище и е открита официално на 20 май 2006 г.
22-та барелефа, разположени на централната сграда на ВВМУ "Н.Й.Вапцаров", вече са неизменна част от лицето на училището.

Статут за удостояване със стела (барелеф) в Алеята на преподавателя на Морско училище

щабскапитан инженер механик ПАВЕЛ ДМИТРИЕВИЧ КУЗМИНСКИ (1840-1900г.)
Щабскапитан Кузмински е началник на Машинната школа в гр.Русе за периода 2 ноември 1884 - януари 1885г. В състава на флота се намира до 7 октомври 1885г., но окончателно напуска България към началото на 1888г. Известен учен и изобретател с международно признание. При назначаването му за началник въвежда изцяло нови учебни планове и програми, съобразени с изискванията на времето си. Поставя основите на първата българска морска библиотека. Паралелно учредява нова прогресивна организация във Флотския арсенал – основна база за практическа подготовка. Широко мащабната му научна дейност е съчетана с научноизследователска. Павел Кузмински създава първото българско научнотехническо дружество – Българско Техническо Общество във флотилията и Морската част на гр.Русе. Затова 1884г. се счита за годината на първата структура на федерацията на Научно техническите съюзи в България. Той проектира първата в света работеща газова турбина. Член е на четири отдела на Руското императорско техническо дружество в Санкт Петербург. Умира внезапно на 7 април 1900г. в хода на световното изложение в Париж.
механик капитан І ранг КОНСТАНТИН РАДОЕВ БОЖКОВ (1857 - 1942г.)
Капитан І ранг Константин Божков е роден на 11.12.1857г. в Стара Загора в учителско семейство. Завършва техническата артилерийска школа в Санкт Петербург (1879-1884г.). Той е първият българин с техническо образование, който постъпва на служба във флота (според изследванията на инж.Иван Алексиев). От 1884г. служи в Артилерийския арсенал в Русе, а от 1885г. е на служба във Флотилията и морската част в същия град при което му поверяват ръководството на Машинната школа по препоръка на кап.Кузмински. Така Константин Божков става първия българин началник на Морско училище. Неговата подготовка и възможности са на такава висота, че компенсират липсата на опит и вписват името му на достойно място за следващите поколения. Като преподавател по физика, механика и геометрия дава неоценим принос за повишаване на качеството и ефективността на обучението. Той е сред пионерите на българското корабостроене, работи активно в Българското Техническо Общество и участва в редакционната колегия на списание „Славянин”. Божков е първият българин член на Императорското руско техническо дружество. Пенсиониран е през 1906г. Умира на 29.01.1942г. в София.

капитан I ранг инженер-механик ТОДОР СОЛАРОВ (1865-1920г.)
Тодор Соларов завършва Техническото училище при Морското ведомство на Руската империя като стипендиант на Военното министерство на Княжество България. С това става първият офицер в българската армия с морско инженерно образование. Службата му във флота е свързана с плавания по р.Дунав и Черно море, участието му в корабостроителната програма на страната преди Балканската война. Соларов е началник на Машинното училище при Флота през периода 1900–1905г. с изключителна роля за развитието и утвърждаване на училището. На 30.12.1904г. с царски указ е утвърден закон за Машинното училище при флота на Негово Величество с права на средно техническо учебно заведение. То при него става първото средно техническо училище в България. Под ръководството на Тодор Соларов са издадени официално първите учебни планове и програми, съобразени със световния опит и знания, като се развива и учебната база. След преместването в гр.Варна под негово ръководство училището си извоюва солидно първостепенно положение в страната и напливът от кандидати за обучение чувствително нараства. От 1888–1906г. Тодор Соларов преподава машинно дело, огнярно дело и чертане, като се ползва с уважението и признанието на своите възпитаници. Соларов е автор на първите учебници по морска техника, с което подава продуктивен пример на своите колеги.
капитан I ранг НЕДЕЛЧО НЕДЕВ (1875-1948г.)
Роден на 2.3.1875г. в Шумен. През 1894г. завършва Кралската академия по търговия и мореплаване в Триест (Австро-Унгария). Веднага е назначен на служба в Русе. 1896-1897 – учи във Военното училище в София. През 1898–1899г. е корабен офицер на кр “Надежда”. 1900-1904г.– учи в Сорбона (Париж) и получава степен "лисансие". Паралелно завършва Електротехника във Висшето училище в Париж. От 1905г той е зам. началник на Машинното училище и преподавател. През 1906г.– завършва Артилерийски курс в Кронщат. На 32 години е завършил шест училища, от които две висши. Това позволява успешно да внедри безжичния телеграф на корабите. През 1905-1906г. ръководи съставянето на карта-план на Варненския залив. Участник е в полагането на кабел Варна-Севастопол през 1908г. 1910г.– приема първата радиостанция в м.Франга. 1911г.– ръководи монтажа на радиостанция на кр.“Надежда”. Разработва първите правила за радиообмен. 1911г.е командир на “Летящи”, но чете и лекции на младите офицери по навигация, астрономия и електротехника. Дипломатически емисар е в Италия през Триполитанската война. Като командир на “Смели” – участва в атаката по кр.“Хамидие”. Написва и издава теоретичен труд по организационната структура на флота с принос във военноморската наука, който заляга в “Устава на самостойните действия на миноносците” – 1915г. В същото време продължава да се изявява като лектор в офицерските курсове по астрономия и магнетизъм. Ръководител е на курс за строеви морски офицери, който през 1919г. е признат за висше образование. 1915г. е лектор във ВА–София. Издава труд: “Дунав от гледище на съвременното речно конвенционално право”. В края на войната – кап.Iр. Недев неколкократно е емисар по морско право в Берлин, Браила и Букурещ. През 1919г. кап. Iр. Недев временно оглавява флота. 10.9.1919г. напуска флота. Участник в Български Народен Mорски сговор. 1925г. – представител на организацията за насърчаване на корабоплаването. 1932-1941г. е директор на БТПД, сега БМФ-АД. Умира на 11.04.1948г. във Варна.

капитан І ранг ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АЛЬОВ (1876-1958г.)
Роден на 12 август 1876г. в гр.Ямбол. През 1892г. постъпва в Морската академия в Триест, Австро-Унгария, отделение “Мореплаване”. От 1895г. до 1900г. мичман І ранг Д. Альов е преподавател по електротехника и аритметика в Машинното училище в Русе. Любимец на учениците като ерудиран и отзивчив преподавател. През 1902-1903г. завършва офицерския Минен курс в Кронщат, Русия. Участник във войните за национално обединение. Командва флагманския миноносец “Летящи” в легендарната атака срещу крайцера “Хамидие” в нощта на 7 срещу 8 (ст.ст.) ноември 1912 година във Варненския залив. Награждаван е с ордени за храброст, за военна заслуга, руските ордени “Св. Ана”, “Св. Станислав”, турските “Османие” и “Железен полумесец”, германски железен кръст. Умира на 17.09.1958г.
капитан І ранг ГЕОРГИ ПЕТРОВ КУПОВ (1884-1959г.)
Георги Купов учи и завършва в периода 1898-1905 Морски Кадетски корпус в Санкт Петербург, а след това специализира Минен офицерски клас в Кронщат. Участник във войните за национално обединение. В първата Балканска война е най-младият командир на кораб. В качеството си на командир на миноносеца “Дръзки” участва в легендарната атака срещу крайцера “Хамидие” в нощта на 7 срещу 8 ноември 1912г. В периода 1919-33г. на два пъти е преподавател в Морско училище, като преподава астрономия и сферична тригонометрия. Изявява се и като публицист. По-късно става един от дейците за изграждане на Българското речно корабоплаване. Умира през 1959 година в гр.София.

капитан І ранг БОРИС КОНСТАНТИНОВ СТАТЕЛОВ (1886-1959г.)
Роден на 21 август 1886г. в Солун. Произхожда от известен лясковски род - баща му е директор, а майка му - учителка в Солунската гимназия. Завършва през 1905г. Военното училище в София. След завършването на курсовете за морски офицери във Флота мичман Ір. Борис Стателов е изпратен на околосветско плаване с руския кораб “Рюрик”. Продължава обучението си в Минния офицерски клас в Кронщад (Русия). По време на Балканската война му се възлагат изпълненията на най-отговорните задачи: по противодесантното наблюдение в Шаркьой, минните заграждения в Родоския залив на Егейско море и в Мраморно море. Той е командир на подривната команда от Дунавската флотилия в Одринската операция по време на Балканската война. Командир на импровизирания торпедоносец «Марица», подготвен да атакува турския броненосец "Тургут рейс" на 31 март 1913г. През Първата световна война като командир на торпедоносеца "Храбри» съвместно с "Шумни" участва в бойното стълкновение с руската ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915г. На 22 януари 1917г. флотска команда миньори под ръководството на капитан-лейтенант Борис Стателов поставя заграждение от 11 мини на река Дунав на 2км източно от Тулча – първото българско речно минно заграждение. Показаните през времето на две войни командно-организаторски качества и висока професионална подготовка са основание капитан-лейтенант Стателов да бъде назначен за официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и р.Дунав (НАТЕКО) през 1918г. Преди да бъде изпратен там, повече от година той изпълнява длъжността началник-щаб на Черноморската част на флота. От 11 септември 1918г. е командир на учебния крайцер "Надежда». Въпреки че е изоставен без финансова и дипломатическа подкрепа да се оправя сам в състояние на окупация на Антантата в чужд порт и революционна анархия, благодарение на неговата инициативност и самоотверженост е спасен флагът на кораба. През 1919г. е назначен и за преподавател по навигация и лоция в Учебната част на Флота във връзка с формирания курс за подготовка на строеви офицери. През 1921г. поема командването на Дунавската търговско-полицейска служба – наследник на Дунавската флотилия след Ньойския договор и полага големи усилия за опазването на малкия корабен парк и бреговата инфраструктура, а по-късно поема командването на Морската полицейска служба – наследник на Черноморския флот. Произведен в капитан І ранг и в това звание е началник на Морската учебна част (от 1932г. Морски учебни заведения - МУЗ), която включва в състава си Морското училище и Морските специални школи. На тази длъжност той се задържа най-дълго: от декември 1927г. до 1932г. Полага особени и резултатни усилия за благоустройването на Морско училище. Негово е авторството на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище: “Типове мореходни изчисления”. В тази книга са събрани лекциите, четени от Стателов пред слушателите в Морския офицерски курс през 1924г. През 1938г. съвместно с Ангел Симеонов издава и “Мореходна астрономия”. През март 1927г. сп.“Морски сговор” рекламира книгата му “Морско международно право” още преди да е излязла от печатницата. На практика изданието се появява на бял свят под името “Международно право” и е подготвено като учебно пособие за слушателите във Висшия корабоначалнически курс. Автор на учебно пособие “Лекции по военноморска география”, което обслужва цикъл от лекции във висшия корабоначалнически курс. Продължава преподавателската си дейност в Морското училище по корабоводителските дисциплини “Морезнание” и “Мореплаване”. На 27 януари 1933г. капитан І ранг Борис Стателов завършва работата си по “Правилник за разрушителната служба във Флота”. На същата дата този талантлив морски офицер представя за утвърждаване и “Проекто-правилник за заградителната служба” в две части. Автор на труда “Съвременно състояние и тактика на минното дело”, изпълнил цялата кн. №3 на сп. “Морски преглед” през 1930г. Разработката, която с някои допълнения може да претендира за монография. Активен участник на флотските учения между двете световни войни, а така също деец на Българския народен морски сговор (БНМС). Пенсиониран през 1933г. След пенсионирането плава в търговския флот като капитан на кораба “Сердика”. След 1944г. Борис Стателов е изселен в ловешкото с.Слатина. Призован е като свидетел по съдебно дело срещу запасния к/а Иван Вариклечков, на което се държи достойно. Борис Стателов умира на 22.10.1959г.
капитан І ранг АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ ЛЕВКОВ (1888- неизв.)
Роден 27.03.1888г. в Дергачи, Украйна. Пристига в България през 1917г. През 1923г. е назначен за преподавател по технология и машинно чертане в Морско училище във Варна. От тогава почти до 1960 година се занимава с преподавателска дейност. Запомнен от възпитаниците си като изключително ерудиран и обаятелен лектор. 1925-1930г. е лектор във Висшия корабоначалнически курс. 1930-36г. – паралелно на работата му в Морско училище преподава в Морските специални школи дисциплината „Газови двигатели”. 1931-1933 – преподава и в Морския отдел на Военното училище в София „Корабостроене и теория на кораба”. След Отечествената война израства като администратор и деен участник в инициативи, способстващи за издигането на българската морска идея на нови по-пристижни нива. През 1949г. е съучредител на „Корабомоделна секция” – гр.Варна. 1951 г. – съучредител и съответно избран в ръководството на Централен морски клуб на ДОСО. Началник е на цикъл “Общо технически”. 1954г. - награден с медал „За боева заслуга”. 1954г. - паралелно на работата му в НВВМУ е хоноруван преподавател по корабостроително чертане във ВИНС(днес ИУ – Варна); 1954-1955г. – началник на цикъл “Общотехнически и свързочен”. 29.6.1955г. – уволнен в звание капитан I ранг, но продължава да преподава до към 1960г. Автор е на учебниците: Записки по корабостроене, 1930; Корабостроене, 1949; Теория и устройство на кораба,1957; През 1960г. кап. Iр. Левков със семейството си се преселва в СССР и по-нататъшната му съдба е неизвестна. При заминаването му е организирано тържествено изпращане от Морско училище, като дан на уважение на този именит преподавател.
капитан I ранг ГЕОРГИ СЛАВЯНОВ (1893-1966г.)
Роден е през 1892г. във Велико Търново. Завършва морското си образование 1910-1913г. в Морския кадетски корпус в Кронщат. От 1914-1934г. служи във военния флот. От 1934 до 1941г. работи в Министерството на железниците и съобщенията, като началник на отдел “Корабоплаване”, а след това и на Дирекция на водните съобщения. Като началник оказва всестранно съдействие за развитие на морското ни стопанство. Създава службите Българско речно плаване и Морско крайбрежно плаване. Дава тласък на пристанищните корабостроителници в Русе и Варна за строеж и ремонт на кораби с желязна конструкция. Организатор на БНМ Сговор и фанатичен трибун на морската идея в България. В повече от 50 статии в Морски сговор и др. списания, той предлага пътища за развитието на всички морски дейности. Началник на Морското училище и преподавател 1924-1926г. Преподавател в курса за корабни началници, организиран от 1925 до 1931г. Умира през 1966г.
контраадмирал САВА НИКОЛОВ ИВАНОВ (1891-1958г.)
Роден 1891г. Далечен потомък на Колю Фичето. През 1910г. завършва с отличие Военното училище в София. 1914г.- завършва морски кадетски корпус в Санкт-Петербург. 1915г.– командир на кораб, специализира морско въздухоплаване в Германия. Периода 1918-19г. е командир на водосамолетната станция във Варна. Участва в бойни полети през войната. През 1928-31г. е Началник на Морско училище: Организира честване на 50 години на Морско училище. 1933-35г. – командир на Дунавската флотилия. 1935-1938г.– Командир на Морската дивизия, т.е. командващ ВМС. 1941г. е произведен в контраадмирал, а през 1944г. - уволнен. Обществена дейност – член на Главното управление на Български Народен Морски сговор; редактор на списание “Морски сговор”; Преподавателска дейност: 1925г. - чете курс лекции на млади офицери по метерология, океонография и морска авиация, а така също в Корабоначалническия курс за гражданския флот; преподавател военноморско въздухоплаване и висшия офицерски курс във флота; Написва и издава 16 книги, превежда 32 и пише 372 статии. За времето си – крупна фигура в българската военноморска историография. Умира на 1.04.1958г.

капитан І ранг инженер КОЙЧО ГЕОРГИЕВ МИНЧЕВ (1892-1974г.)
Роден е на 18.11.1892г. в Трявна. Подписва се и е известен с фамилното име Георгиев. 1912-1915г.- учи в Морска инженерна академия “Император Николай II” в Кронщат - Русия; 1915г.– командир на взвод в Морско училище; 1915–1934г.- преподавател в Морско училище в гр.Варна; 1934-1940г.- преподавател в Морско училище, преместено в гр.Созопол; 1940-1956г.- преподавател в Морско училище, върнато в гр.Варна; 22.6.1949г.– произведен в звание капитан І ранг; 22.6.1949–10.11.1955г. - пръв Началник на цикъл “Корабни двигатели” (по–късно катедра “Корабни силови уредби”), на който се смята, че е основател. Награждаван е с ордени "За граждански заслуги" - V и VI степен, "Свети Александър"- V степен, "Червено знаме", Mедал за Боева заслуга. Инж. Койчо Георгиев е автор на следните книги и учебници: Как и с какво да се отопляваме, Учебник по термодинамика, парни машини и парни турбини. За III курс на Морското у-ще и ръководство за горните кл. на средните механо-технически училища, Корабни парни машини и корабни спомагателни механизми. За II КУРС на Морското у-ще; Корабни парни турбини. Капитан І ранг инженер Койчо Георгиев Минчев умира през 1974г.
капитан I ранг ПРОТАСИЙ ХРИСТОВ ПАМПУЛОВ (1895-1957г.)
Роден на 17.09.1895г. в Сопот. 1918г. завършва Морско училище с отличие. През 1919г. – в Берлин – учи Висше техническо училище Шарлотенбург, отдел “Корабостроене и корабни машини”. 1919-1921г. той и лектор в Морско училище по машинно чертане, механика и технология. 1921-23г.– завършва Висше техническо училище Шарлотенбург. 1923г. – назначен в Арсенала като проектант и корабостроител. 1925г.– командирован в корабостроителница във Виена. През 1934г. участва в изваждането на УБ-45. От 1938г. е Началник на Флотски Арсенал. Съвместно с проф. Георги Паспалев прави изследване на флората и фауната в Черно море. За периода 1938-1944г. ръководи преустройството и ремонта на редица речни и морски кораби. През 1940г. е Началник на техническа служба към флота. 1940-1944г. проектира и построява рейдовите миночистачи №№1-6 на Черно море, както и четири рейдови миночистача в Кавала на Егейско море; Награждаван с ордените за “Заслуги”, ”Народен орден за военна заслуга”, “Св. Александър”. На 14.9.1944г. е освободен от служба във ВМС. Участва във възраждането на търговския флот. Умира на 28.07.1957г.

капитан ДИМИТЪР СТАМЕНОВ ФУРНАДЖИЕВ (1895-1988г.)
Димитър Фурнаджиев е роден на 11.7.1895г. в Самоков. 1914-1917г. – завършва Морско училище във Варна. 1917-1919г. – Завършва Морско училище във Фленсбург – Германия. 1919-1922г. – преподавател в Рибарското училище в Созопол. 1922 -1925г. – плава по корабите на БТПД. 1925- 1957г. - преподавател в Морско училище (с прекъсвания, тъй като плава на търговските кораби, а по време на Втората световна война е мобилизиран). 1950г. – превежда “Навигация” и “Девиация на магнитния компас” от руски. Десетилетието след войната – девиатор на корабите на БМФ. Капитан далечно плаване на река и на море. Запомнен от обучаемите като голям практик. Умира на 15.11.1988г.
д-р ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЕЦОВ (баща) (1899-1970г.)
Роден на 23.10.1899г. в Габрово; 1920г. – завършва курс за строеви морски офицери във Варна, след което постъпва на служба в Морската полицейска служба на страната на р.Дунав; От 1924г. е възпитател в Морско училище; През 1927г. след конкурс със стипендия е изпратен да учи в Хумбалтовия университет – Германия. Изучава математика, физика, метереология, хидрология и океанография; 1931г. – защитава дисертация на тема “Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912г.”, за което е удостоен със степен “Магистър на свободните изкуства” и “Доктор по физика на морето”. С последната става и доктор на Шведската кралска академия на науките. Д-р Георги Георгиев Пецов е първи морски офицер на България защитил дисертация. 1931-32г. – изучава торпедно дело в “Торпедно-разузнавателното училище на Германия”. След което заема ред командни длъжности във ВМС на България. 1939-40г. е началник на Морско училище в Созопол, където разработва и изнася лекции по метереология, хидрография, навигация, морско право и астрономия. 1946г. – в София капитан I ранг Пецов е уволнен като офицер и назначен за преподавател в НВВМУ – преподавател в цикъл “Корабоводене и морска практика”, от 1951г. – началник на цикъла. През 1954г. – отпечатва първия учебник по океанография. Поставя познанията в България по физика на морето на научна основа. През 1956г. е съкратен от ВВМУ и става гимназиален учител по физика. 1960г. прекратява преподавателската си дейност. Умира през 1970г.

капитан I ранг БОРИС ДИМОВ РОГЕВ (1898-1976г.)
Роден на 21.09.1898г. в с.Воеводино – Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921г. завършва курс за строеви морски офицери във Варна. Служи в Специалните морски школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и полицейска служба в гр.Русе. 1927-31г. е специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. От 1932г. е лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. 1933г. – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци. 1934-1940г. отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант. През 1938г. заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”. 1940-44г. е началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”. През 1941г. – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот. От 1946г. капитан I ранг Рогев е началник на Държавния военен географски институт – София. От 1951г. е началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София. През 1954г. е пенсиониран, но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия към БАН. Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР. Носител на ордените “Свети Александър”, офицерски кръст “Св. Александър” – от 1940 и 1943г., кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” (1939г.).

к.д.п. АНГЕЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ (1904-1960г.)
Ангел Димитров Симеонов е роден на 4.9.1904г. с.Лисичери, Павликенско. Завършва Машинното училище с випуск 1921, а в периода 1925-1928г. – първия випуск на Висшия корабоначалнически курс за мореходци. След завършването на курса Симеонов е командирован като кадет в знаменитата британска корабоплавателна фирма “Кунард”. Той е кадет на ветрохода “Бреша”, а след това и на моторен кораб “Порт Гизбърн”, като на последния извършва околосветско плаване и получава отличен отзив за службата си. С тази блестяща атестация е назначен на служба в Българското Търговско Параходно Дружество като трети помощник капитан на п/х “Цар Фердинанд”, с който през 1930г. е извършен сватбения рейс на цар Борис III от Италия до България. В последствие за това плаване Симеонов е удостоен с италианския орден “Италианска корона”. До 1931г. той става II помощник капитан. По спомени на сина му Симеонов за кратко време е назначен за комендант на порт Русе – длъжност, която освобождава не по-късно от 1933г. В същата година започва преподавателската си дейност в Созопол, където написва първия си учебник, издаден в Бургас през 1936г. В края на 30-те той се утвърждава като преподавател с име и на една снимка от манифестация го виждаме редом с такива изявени педагози в училището като Александър Левков и Георги Койчев. Преди войната Симеонов плава включително и известно време на п/х “Евдокия”. От запазените униформени фотографии от периода, ако съдим по галуните, той става комендант на кораб, което потвърждава тезата, че А.Симеонов е капитан далечно плаване. Около 1943г. Симеонов е мобилизиран в Морските войски. След 1944г. той преподава не само в НВВМУ “Н.Й.Вапцаров”, но и в Морските специални школи. По спомени на сина му в началото на 50-те години командването на ВМФ отново се опитва да промени статута му, за да стане офицер на кадрова военна служба със звание капитан II ранг. Каквито и да са били намеренията, те са осуетени от внезапната му смърт на 7.3.1951г. Именитият преподавател е погребан с военни почести, ковчегът му на оръдеен лафет преминава през града за гробищата, съпровождан от представително формирование на НВВМУ “Н.Й.Вапцаров” и духова музика. Това е още едно свидетелство за неговия авторитет още приживе, значимост и изобщо за високата оценка, която му дават съвременниците. За постижение или особено забележим момент в кариерата му се посочва обстоятелството, че за периода А.Симеонов съставя и издава най-много учебници по корабоводителските дисциплини, че сътрудничи със сп.“Морски сговор” и “Море и техника”, където печата своите статии. Издания: Корабоплаване с електрически прибори; Мореходна астрономия, съвместно с Борис Стателов; Мореходна астрономия; Магнитно компасно дело, съвместно с Н.Найденов; Записки по Навигация: Литография на Морското на Негово Величество училище; Навигация: Литография на Ф. Панайотов; Кратко описание на електронавигационните прибори; Мореходни таблици (превод от английски); Морска практика: записки; Посочените учебни пособия и тяхното преиздаване свидетелстват за предприемчивостта му и желанието му да осигури процеса на обучение с литература. Според М.Белчев и Й.Йотов той е автор на първите български мореходни таблици. Те не са толкова оригинално произведение, колкото превод от различни източници. Ето защо като първо по рода си и в достатъчна степен оригинално произведение в българската морска история по-скоро може да се определи “Корабоплаване с електрически прибори”. А.Симеонов се изявява и като популяризатор на научните знания чрез “Достъпна астрономия” и статиите в списания. Постиженията на тази способна, ерудирана (ползва седем езика) и предприемчива личност в историята на училището е показателна повече с това, че е плод преди всичко на българската образователна и в частност морска образователна система, което е свидетелство за нейното реално израстване в периода между двете световни войни. Сред удостоените за “Алеята на преподавателя в Морско училище”, подбрани измежду най-изявените педагози в 125 годишната история на училището, той е първият, който е получил образованието си изцяло в България, ако не се отчита стажа му във фирмата “Кунард”. Мястото му наистина е сред най-достойните в историята на българската морска образователна система.
капитан ІI ранг инженер ЙОРДАН МИТЕВ ПРАЩИНКОВ (1910-1993г.)
Роден на 27.2.1910г. във Враца. Завършва Морско училище в България и Морско училище за Висше корабостроене в Берлин – Германия, където паралелно с това специализира в периода 1941-1943 година. Бил е и слушател във Военна академия, но прекъсва поради специализацията в Германия. На служба във флота е от 6.9.1933г. През 1936 - 1939г. е механик на учебен кораб “Асен”, където за пръв път е наставник на обучаемите курсанти от Морско училище. Служи в технически отдел в ремонтна техническа работилница на Морските войски от 1944–1958г., на която от 1948г. става Началник и е произведен в звание капитан ІI ранг. В периода 1946-1947г. е уволнен в резерва и след това със заповед възстановен на служба. 1952-1953г. е преподавател в Техническия факултет на Морско училище, където е уволнен като офицер, но продължава своята преподавателска дейност в училището и техникума по корабостроене на Варна. Автор на учебници - “Теория на кораба” и научни публикации в областта на корабостроенето. Награждаван е с ордени включително: Орден за заслуга, НОВЗ – V ст. без корона и Знак “Десет години служба”.

капитан I ранг ХРИСТО ГЕОРГИЕВ КУКЕНСКИ (1900-1998г.)
Възпитаник на Морско училище и военноморското училище в Ливорно – Италия. Участник във Втората световна война като командир на корабно формирование в Черно море. След войната е пръв командир на българските ескадрени миноносци. Дългогодишен преподавател и администратор в Морско училище. В периода 24.04.1951-17.11.55г. основава цикъл “Тактика на ВМФ”. Основател е и на циклите “Корабоводене” и “Морска практика”. Автор и съавтор е на учебници по навигация и морска практика. Кавалер на няколко бойни ордена. Капитан I ранг Кукенски умира на 8 август 1998г.

майор ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ГРАМЧЕВ (1911-1972г.)
Роден през 1911 година. Завършва специалност “Математика” в Софийски университет 1929 – 1933г. След завършване на образованието постъпва учител по математика – 19.10.1933г. до 15.09.1934г. Военната си служба изкарва в ШЗО – София от 01.03.1935г. до 01.02.1936г., а след това във Втори артилерийски полк – Враца фелдфебел-школник до месец август 1936г. След това е учител по математика във Втора мъжка гимназия до 14.09.1939г., а то 15.09.1939г. до 01.12.1939г. е учител в Смесената гимназия в гр.Ботевград. От 01.12.1939г. е назначен за преподавател в НВМУ в гр.Варна, когато училището е било в гр.Созопол. От тази дата до смъртта си той е преподавател в училището. В периода февруари 1945г. до август 1945г. той участва във втората фаза на войната като батареен командир. За участието си във войната получава орден за храброст ІІІ степен. До 05.09.1951г. Христо Грамчев е цивилен преподавател в училището, а след тази дата до 31.12.1953г. е на действителна военна служба като офицер преподавател по матеметика и началник цикъл от дисциплини. След създаване на катедри през 1954г., Грамчев вече като цивилен преподавател оглавява катедра “Общонаучни дисциплини” обхващаща дисциплините математика, физика, руски език, английски и немски езици. По-късно езиците се отделят в самостоятелна катедра. За заслуги в организицията на учебния процес в катедрата и за дългогодишна преподавателска дейност е удостоен с орден “Кирил и Методий” І степен през 1963г. Ползваше се сред колегите и възпитаниците на училищнето с добро име. Учествал е в методически разработки по проблеми на преподаването на математиката. Почива на 17.11.1972г. по време на провеждане учебно занятие в клас.
капитан I ранг ЦВЕТАН ИЛИЕВ ПАПАЗОВ (1927-2005г.)
Роден на 21.04.1927г. в Ямбол. Обаятелна личност, учен енциклопедист той е една от легендарните личности на училището. Завършва Морско училище по специалност "Корабен механик" през 1950г., след което завършва магистратура по специалността “Физика” в Софийския университет. През 1972г. блестящо защитава докторска дисертация във Военноморската академия в Санкт Петербург - Русия. Преподавател в училището от 1951 до 1976г. Първи началник на катедра “Техническа механика”. Като учен се отличава с енциклопедични знания и научни интереси в областта на механиката, лазерната оптика, хидродинамиката, хидроакустиката и електрониката. Инициира, организира и активно провежда научно-изследователска и инженерно-внедрителска дейност в интерес на отбраната и въоръжените сили на Република България, морската индустрия и корабоплаването. И до днес са значими научните му постижения при реализацията на проектите приети на въоръжение във ВМС и в други страни, като най-значими от тях са внедрените разработки, свързани с радиохидроакустичните буеве за патрулната авиация, залегнали в основата на нов клон на военнопромишления комплекс на Република България и подводна система за противоминна борба. Значимо и авторитетно е участието му в мащабния проект на национално ниво “Плавателен канал от Дунав до Черно море”. Активно и високо резултатно е участието му в изграждането на учебно-изследователска база на училището. И до днес авторитета на катедра “Техническа механика” и научния авторитет на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров” се градят с неговото име. Оставил е ярък спомен в съзнанието на поколения възпитаници на училището, на които е преподавал, както и на колегите, и на всички които го познаваха. Доц. Папазов е починал през 2005г.

капитан I ранг ЕМИЛ СТОЯНОВ СТАНЧЕВ, проф.д-р, (1930-1985г.)
Творческа биография на проф.Станчев в дати: 1953г. - завършва НВВМУ“Н.Й.Вапцаров” по специалност КММ; 1953-1979г. - преподавател във ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров”; 1966г. - доцент в катедра “Техническа механика” - един от първите хабилитирани преподаватели в историята на ВВМУ. 1969г. – кандидат на техническите науки. 1977г. - доктор на техническите науки; 1969–1979г. – Заместник началник по учебната и научна част на ВНВМУ“Н.Й.Вапцаров”; 1978г.- Професор по “Теория на механизмите и машините”; 1971–1976г. - Основател и генерален секретар на Международна федерация по “Теория на механизмите и машините”; 1973г. - Инициатор по учредяване на национален семинар по “Динамика на механичните системи” и става неин пръв председател. 1979-1985г. - Ректор на ВМЕИ – Варна – два мандата; Председател на Специализирания научен съвет по “Корабостроене”. Основоположник на научното направление “Еластодинамиката на машинните агрегати” в България. Създател на научна школа във ВВМУ“Н. Й. Вапцаров”, благодарение на което израстват десетки научни кадри във флотската алмаматер. Починал през 1985г.
инж. КОНСТАНТИН ПЕТРОВИЧ ДАВИДОВ (1889-1962г.)
Роден на 5 декември 1889г. в Одеса. През 1907г. постъпва в Морското инженерно училище в Кронщат (МИУ) и завършва пълния му курс през май 1912г., дипломиран като „корабен гардемарин-механик”. Пет месеца по-късно е произведен „подпоручик от корпуса на инженерите-механици на флота”, с което започва офицерската му служба в Балтийския флот. От 1916 до 1918г. е преподавател в МИУ. След участието му в Бялото движение емигрира в България. На 4 декември 1922г. е първият от последвалите го няколко белоемигранти, назначени за преподаватели, от които Морското училище във Варна много се нуждае. В училището Константин Давидов оставя значима следа – усвоил бързо българския език, преподава общо 11 технически дисциплини, през 1924г. издава първия си учебник, а през 1930г. – втория в съавторство със своя колега и приятел инж.Койчо Георгиев. До 1933г. – непосредствено преди преместването на училището в Созопол, когато е освободен „в интерес на службата”, общо 11 години Константин Давидов се изявява като всестранен технически специалист, опитен педагог и обаятелна личност. Именно като такъв го споменават двама негови именити възпитаници – капитан I ранг Христо Кукенски в мемоарите си и Никола Вапцаров в знаменитата си реч при завършването на училището през 1932г. От 1937г. Константин Давидов е член на Съюза на българските инженери и архитекти. Умира на 11 ноември 1962г. във Варна. Барелефът на Константин Давидов е открит на 20 май 2011г. по време на тържественото честване на 130 годишнината на Морско училище.
Асоциация на възпитаниците на Морско Училище © 2014